Възстановка и изграждане на макет на антична Сердика и популяризиране на значението и ролята на столицата на България като най-стара столица в Европа

serdika1
serdika2
Миналото на този отколешен град заслужава да се разкрие пред очите на невярващите потомци. От самата зора до най-бележитите моменти на своята история градът непоклатимо стои на кръстопътното си място, на което се срещат двете стратегически цивилизационни посоки, Изток-Запад, Север-Юг. Своите най-бляскави исторически страници, безспорно, градът записва в римската епоха.

Улпия Сердика е избрана от римляните за административен център на провинция Средиземна Дакия заради неповторимите си благоприятни условия за всички жизнени дейности. Античният град е многолюдно търговско средище защитено от внушителни крепостни стени. Притежава бляскав облик и забележително градоустойство. Заради топлия си минерален извор и обществени бани градът е известен в цялата Империя.

Приютил е огромен военен преториум, триклиниум, табулариум-имперската канцелария, публикувала повече от 300 императорски конституции. Той се утвърждава като значимо политическо седалище в Източно-Римската империя. Градът е резиденция на поне четирима императори - Аврелиан, Галерий, Лициний, Константин и сече техни императорски монети.
 
serdika
Още през първи век от н.е. в Сердика Св.Климент основава християнска епископия, което превръща града в значим център за разпространение на християнството.

През 311 г., тук, е издаден Сердикийският едикт за верска търпимост, с който император Галерий слага край на продължилите повече от два века жестоки гонения над християните.

Тук епископ Протоген склонява император Лициний да утвърди правото за освобождаване от робство при приемане на християнството. През 317 г. в Сердика е провъзгласена последната тетрархия в историята на Римската империя. През 342-343 г. в Сердика се провежда Вторият вселенски събор, който изработва каноните на християнската вяра, оформили впоследствие новата същност на европейската цивилизация.
 
serdika
Създаването и технологичната изработка на триизмерния Сердикийски модел скоро ще навърши 10 години. Вдъхновител и ръководител на научния екип работещ над възстановката на античния град е Атанас Димитров.

Подготвителната и изпълнителската дейност е поверена на интер-дисциплинарен екип ползващ почти 100 годишните археологически и исторически проучвания на града от акад. Богдан Филов, проф. Сава Бобчев, проф. Магдалина Станчева, проф. Стефан Бояджиев, до проф. Людмил Вагалински, проф. Малина Новкиришка, доц. Веселина Вачкова, доц. Марио Иванов, Венци Динчев, Жарин Величков и много други.
 

Фондация Богария подкрепя проекта и работи за изграждането на модел на антична Сердика в мащаб 1 към 50, който да се разположи в Ларгото на София.